Писмо до Фернандо

24 февр. 2010 г., 16:04

Поэзия

509 0 3

Писмо до Фернандо

Не беше никак трудно да намериш

приятели с доброто си сърце.

А мините – усмихнат и уверен

ти просто обезвреждаше с ръце.

С гореща кръв и прякор ”Динамита”,

се смееше, но после с поглед плах

над снимките на хиляди убити

ми казваше: И мене ме е страх...!”

Такъв си бе – и весел, и усмихнат,

дошъл чак от Колумбия до тук.

И всяка сутрин, щом стрелбите стихнат,

да тръгнеш бе готов – на тях напук!

Със свойта смелост даваше ни сила

да понесем куршумите по-лесно.

А вечер, над бутилката с текила

изгаряше ни с тъжните си песни...

Разказваше, че също тъй опасно

е и в изстрадалата ти родина...

И край дома, във който си израснал,

и край дома на твоята любима...!

Сега не знам къде си, мили братко!

На кой ли край в света си пак потребен!

Писмата ми завръщат се обратно.

И аз с тревога мисля си за тебе...

Благословен да си! И Бог да пази

живота ти – ако си още жив...

Не си дошъл на този свят напразно!

Пази се!

Сбогом!

И бъди щастлив!