rozita-p (Росица)
120 1324
19 мая 2011 г., 23:12

Писмо до Хари 

  Поэзия
1530 0 16

 

Така и не изпратих най-последното писмо.

Преди да лепна плика, ме застигна новината,

че няма пощальон, разпределен до туй местó,

където си заминал без билет за наобратно.

 

Увиснаха в ума ми безтегловни редове -

през всичките години все това писмо дописвам.

Добре, че цяла вечност имаш да го прочетеш,

когато някой хубав ден доставя ти го лично.

 

И може би тогава ще сме пак, както преди -

търсачи на чудатости в невидимия спектър,

и пак ще лягаш тихо като зрънце призори

в окото ми, попило до златисто твоя шепот.

 

И пак ще бродим двамата по жълтия паваж

на „Руски”, който води до града отвъд дъгата,

ще чакаме Годó в една сладкарница по здрач,

а в допира ти ще тежат скалите на Лакатник.

 

Ала сега… сега боде ме още мисълта

как онзи спусък мек тогава подло е прищракал.     

И малко Флойд или Шадé се стекли по тила,

преди по пътя с Керуак да се изгубиш в мрака.

 

 

© Росица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??