29 июн. 2010 г., 20:36
Отдавна вехне перото орлово
в стъкленица със мастило черно,
разслоило се в утайка матова,
оцветена в тонове вечерни.
И чака ме писалището, обгорено
от пламъка на тънката свещица,
със замазани очи мастилено
и с печат от восъчната плащеница.
Писмата чакат ме отворени
да поема във ръка писалка нежна,
но очите са сякаш обгорени,
топят се във покривка снежна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация