28 янв. 2010 г., 09:01

Писмо до морето 

  Поэзия
1008 0 2

С мастило солено

седнах да пиша, листа да дълбая,

както в мен ти спомени написа.

С тях аз почнах да мечтая,

за пясъка горещ и бриза.

 

Листът ще стане корабно платно,

и не от вятъра, а от моите мечти,

ще се опъне силно и стремглаво то,

та аз да стигна твоите вълни.

 

Но тез вълни са толкоз надалеч,

че едвам ги стига моят взор,

не вълни, а думи виждам веч,

вписани във твоя син простор.

 

Тез думи жалби пиша аз сега -

мечтите ми се пенят луди,

те залязват на повърхността

и чакат изгрева да ги събуди.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Понесе ме на гребена на вълната! Браво,страхотен стих!
  • Голям напредък Не, че съм "голямата писателка", но за мен вървиш нагоре Продължавай, Ванка!
Предложения
: ??:??