Ето едно стихотворение, което едновременно носи удоволствието от картината и философския подтекст. Много хора се опитват да го правят, но само на някои е дадено...
Няма как да остана аз вятър.
Та нали съм огън - във вас.
Всъщност аз съм вашето знаме.
Или пък съм вашия глас.
Няма как вие мене да дишате.
Защото сега ви дишам аз.
Не е нужно за мен да въздишате.
С вас съм - до последния час...
Много трогателен стих.През цялото време картина ти рисува.Вятърът времето на промяната дано пастира благ и бял помогне ни да бъдем ний щасливи!Поздрави!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Уникални метафори, вълшебен стих с прекрасно послание!
Поздрави и от мен!