20 апр. 2024 г., 09:28
ПИСМО ДО СЕБЕ СИ
Затворих, без да ща, кръга
на плът, на чувства и на разум.
И примирявам се – с тъга,
че все по-рядко имам празник.
Как всичко мина – сякаш сън,
през времето – конец невидим!
Какво ли бях, или не съм –
ще се забрави, щом си ида.
Другарите – един след друг,
изпратих за последен полет,
далече – в непристъпен юг, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация