Здравей, татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша, че аз съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!
И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби, за Бога!
Човек, в слабостта си, най-често греши...
Така - ти ме учеше някога, татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко ...