Donsky (Антон Донев)
25 41
13 янв. 2012 г., 12:49

Писмо до Урагана 

  Поэзия » Юмористическая
818 0 8

 

Бленувах те в предутринна мечта
така неземна
и Вятър роши меката коса,
бретона черен.


Попитах Вятъра: „Коя е тя?“
Съвсем културно,
а той ми отговори: Я си я...
и нецензурно...

Нали затуй са ветровете, уж
да ни помагат,
а не да грабват шапките ни дуф...
и да ги няма

Изпратих аз оплакване - молба
до Урагана,
но не надявах се, че някога това
декиш ще хване.

Да... офисът работел им добре,
измама няма.
Пристигна с пощенския Вихър писъмце
от Урагана.

"Той, Вятърът е с тъмно досие, 
но без да мрънка,
сам, лично вкъщи ще ви принесе
човека търсен."

Сега си тука... Браво и какво?
Но пак е нещо,
не питам кой ли вятър и защо
те е донесъл.

Е... ако толкова закъсаме я с теб,
проблеми няма.
Ще трябва пак да драсна някой ред
до Урагана.

 

© Антон Донев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??