ПИСМО ОТ ЧЕТВЪРТИ КИЛОМЕТЪР
... аз винаги живея на ръба,
и благославям лудостите свои –
удобен съм за удари в гърба,
за челен сблъсък в острите завои,
ръка не съм протягал на мръсник,
доде не видя в храм да се покае,
с врабчето хляб делихме с "Чик-чирик!",
но никога не ядох хляб назаем,
търкалях се под скъдните слънца,
пъртини бих на босо в снеговея,
растих по своя дълъг друм деца –
и ги научих с обич да живеят,
надушвам! – и в това съм просто спец,
когато някой покрай мене страда,
не срещнах ни един Поет подлец! –
и сам написах не една балада,
аз лудостите свои си ги знам –
ще пукна нявга праведен и светъл.
Ще се смиря, когато ида там,
във Рая – на Четвърти километър.
© Валери Станков Все права защищены