... с какво ще ме запомни този свят, ако случайно утре си отида? –
не станах ни известен, ни богат, сях жито, жънах щир и паламида,
от съмнало до тъмнало ви пях – и сричах невъзможните си рими,
и при това с volume-то на max, солист в капела Фейсбук-херувими,
презрял навеки фалша да съм пръв, осъмвах
във постеля от неволи,
живот ли беше? – да, и то какъв! – за светлина душата ми се моли,
преди да спра пред Райските врата, ще ви оставя своята визитка –
аз мерих цял ден пулса на света! – по вените на лявата си китка,
с надеждата, че бях красив човек, случаен гост, дошъл от други ери,
ви пожелавам пътят да е лек пред всекиго!
Обичам ви! – Валери.