Здравей, мое мило море!
Пише влюбено в теб дете.
Искам болката си да ти кажа
и какво се случи да разкажа.
Миналото лято с татко и мама
в къщата на скалите с голяма панорама,
там, на високото намерихме стряха,
но хазяи - тарикати кожата ни съдраха.
За едно легло, в душна стая,
от цената на мама главата се замая.
После в ресторанта каква стана?
За вечеря, сякаш от боклука в казана,
и за две рибета с бира добра
айдука с подноса тате обра!
Рано сабалето на третия ден
приготвихме си багажа и без тен
с усмивки тъжни на село се прибрахме,
на туй отгоре от ходенето осиромашахме!
Пак е лято. Слънцето напече,
но ще те гледам, море, отдалече
и плажа през кривото на макарона,
щото тате рече:,,Ще трябват два - три бона!"
Затова дай твоята благословия
да идем тоя път в Турция.
Там курорта бил като за нас -
от низшата класа нямаща глас
подпис: малкото моряче
Рано сабалето - рано сутринта
© Никола Яндов Все права защищены