Писмо в морето

31 авг. 2005 г., 17:11

Поэзия

1256 0 1

Край вълните, които се разбиват в брега,
започва моята радост и мойта тъга.
С поглед хладен, безразличен гледах към морето -
хладно, безразлично - такова беше и сърцето.
Сред безбройните капки морска вода,
то бе обречено на самота.
Аз гледах как се разбиват вълните
и мислех си как са разбити мечтите.
Тогава не знаех, че и аз като всяка вълна,
ще пресъхна, но отново ще се възродя.
Солена сълза пак пророних и ето -
откупи я с дар неочакван морето.
То прати ми слънчев лъч да ме сгрее,
да научи сърцето ми пак да се смее.
Този лъч за мене беше ти
и със светлината си възвърна всички мечти.
Знаех, че слънцето бързо залязва,
но в утрото ново то пак се показва.
А дори да те огрее само за миг кратък,
този миг ти помага да продължиш нататък.
Сега далеч си и едва ли ще те видя пак,
но споменът за теб е светлината в моя мрак.
Затова и пиша това писмо с което,
за теб благодаря се на морето . . .

Писмо в морето

Свързани произведения

Комментарии

Предложения