1 авг. 2024 г., 21:06  

Писмо в ръкава на усмирителната риза 

  Поэзия
129 5 4

ПИСМО В РЪКАВА НА УСМИРИТЕЛНАТА РИЗА

 

Бях сам. Бях на Четвърти километър –

без теб бях изолиран до живот.

Във риза усмирителна. С катетър.

С мухите на солената ми пот.

 

С три вливания нощем през иглата

сънувах те сред птици и цветя.

Единствено с губерката устата

не ми зашиха, за да не крещя.

 

И викаше ми: – Що се прайш на гламав! –

сестричката със секси очила.

И в спечения мой хипоталамус

забиваше слънчасали свредла.

 

Блажени – там, са лудите в Карвуна! –

в оная ширна добруджанска степ.

А аз не дишах. И не съществувах,

защото бе безсмислено без теб.

 

Но аз – нали момче съм страшно хитро,

каквото няма друго на света,

заспивах нощем като Адолф Хитлер

и – Сталин! – се събуждах заранта.

 

С ей тоя финт накрая ги преметнах –

накъсаха си дипломите в миг.

И в тяхната наука безпросветна

ме вписаха в графата „Най-велик!”

 

Развързаха ме. Докторът ме пусна.

Аз му платих с три вафли и цветя.

Фас залепил на долната си устна,

към теб – съветски полк на щурм! – летя.

 

Ако на твоя праг застане Сталин,

със хляб и сол срещни го на обяд –

защото, ако аз съм ненормален,

нормален ли е този смахнат свят?

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Свестните у нас считат за луди" казва Ботев, а светът отдавна е полудял. Силно,
    саркастично и красиво!
  • В Карвуна беше генерал Анев!
    Всъщност той не беше луд...
    "Самоубиха" и Иван Горуня!
    Слава Богу!Ти си жив и прочут!
  • Обичам да чета писма, скрити в усмирителната риза, които никога не са по мярка на бувтуващата се душа! Поздравления, Валерка!
  • Неподражаем, само ти го можеш!
Предложения
: ??:??