Кълнеш се, че си мой, а всъщност те нямам.
Въобще не виждам теб, а пропаст голяма,
В която ме накара да скоча от раз,
Обеща ми дюшек, а чува се “тряс!”
Ти ме засили в тая яма проклета
Където да ми гние строшено сърцето,
Дето изцяло на теб се посвети
Да оцвети кошмарните ти дни.
И ето те пак, за внимание жаден -
ни унил си, нито страдаш.
Вероятно си мислиш, че всичко е наред,
А аз търся в Google как да скрия пистолет.