Питам се...
Някой нещо афишира, апелира,
друг пък рекламира, прокламира
трети акъл раздава, наставлява,
благословии с шепите раздава,
загриженост отвсякъде изскача,
и пожелания от утрото до здрача:
подтиснати сълзи с усмивки,
и болка в розова обвивка,
Не питам как ще оцелеем,
научих се за минало да не жалея,
но питам се как белези от рани
в измъчените ни души да не останат,
да гледаме света с отворени очи,
и не от страхове и болка - от радост
само да са нашите сълзи!
© П Антонова Все права защищены