"Прекален светец и Богу не е драг!"
Спокойствието вече ми е дреха,
придиплям си отминалите бури,
фустаните на идващото време
не ще играят в мисли богохулни.
Ще си причоплям стихнали пасажи
и ще забравя крясъка в очите,
ще бъда мъртва, спомен от миражи.
Стига съм виновница разпътна!
Да! Стига сте ми пили от куража!
И стига сте ме вплитали в метежи!
Знам, нужна бях да стъпите във Рая! ...