Препъвам се на утрото на прага
и търся лъч надежда да се хвана,
но обръчът на нищото ме стяга
и знам, че няма смисъл да остана,
че празно е на делника менюто
и само празник в календара няма,
и тъмно е, и парещо, и люто,
защото съм от залези пияна...
© Ивон Все права защищены
Но след залеза има изгрев, Ивон!