9 янв. 2020 г., 21:20

"Пияният кораб" 

  Поэзия » Любовная, Философская
726 1 0
Глътка по глътка абсентът се влива
в раздраното гърло - гори!
До сълзи горчи, но пак аз ще пия
за мойте разбити мечти...
Платната пусни, моряко, не спирай!
Налей ти до дъно, до смърт!
Пияният кораб да се разбие,
изтичайки моята кръв -
че кръв ли е, ето тя пак ще клокочи,
ще вълнува тя моята гръд,
а не искам отново аз там да се върна
сам вечно във кръглия път. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Иванов Все права защищены

Предложения
: ??:??