17 июл. 2008 г., 11:01

Пиянство 

  Поэзия » Любовная
639 0 5

Пиянство

 

Пияна е от страсти вечерта,

не сме пияни ние.

Прекрачихме последната черта,

реалноста в ръцете ни ще се размие.

Пияна е душата ми от топлина,

че стоплена е с толкоз нежност,

 разрушена е последната стена

с напиращата в теб и мене страст.

Изпепеляващо е нашето съчетание

на много жар и истинско приятелство,

което ще роди страдание,

превърало се в предателство.

Мигът, в който се докосваме,

е миг безкрай, миг във вечността...

и сякаш от себе си откъсваме,

когато връщаме се в реалността.

Защо пияна е от страсти вечерта!?

Защо не сме пияни ние?...

И тази раждаща се там мечта

в пияните очи да се покрие.

© Поли Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??