Сама, потънала в мрака на нощта,
изпълнена с тъга и горчивина,
плача аз за моята изстрадала душа.
Остави ме ти тук сама... без капка топлина...
Не мога да позная себе си...
Не мога да разбера...
Как оная силна натура се превърна в една развалина?
Нима е толкова лесно да се предам?
Но не, не мога да спра да плача...
Сякаш света отгоре ми се срутва,
а сърцето ми от болка се разкъсва...
Ще дойде ден, когато ще изтрия от очите си и последната сълза ...