Плаче ми се, много ми се плаче,
но не искам океани мъка да създавам.
Душата ми е мъничко сираче,
научило се сам-само да оцелява.
Плаче ми се, много ми се плаче,
но сълзите си ще скрия в облак бял.
Ще го изпратя във пустини диви
и нека всеки стрък, от жажда оцелял,
със нежността ми да полива.
Нека се разпръснат капките горчива самота
и сълзите ми от всекиго да скрият!
Нека напояват сухата, напукана земя, ...