20 сент. 2008 г., 23:16
Като плачеща върба съм застанала насред брега.
Оглеждам се - наоколо ни жива душа.
Отново съм сама.
Пред мен езерото се чернее,
а душата ми пустее.
Мътни сенки там вилнеят,
но да излязат на брега не смеят.
Приведе се плачещата върба
и тъжна, тъжно зарида,
там насред брега.
Разтърси клони в нищета
и прокълна своята съдба. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация