21 окт. 2007 г., 19:59

Плачещи свещи 

  Поэзия
1149 0 28

 


Побързах да се скрия от дъжда
под стрехите, превърнати в чадъри.
Преливах и превръщах се в бразда,
удавена в сълзливите кахъри.


А ти не тръгна с мен. Остана там,
където ни разделяше вината.
Издигна си от спомените храм
и ме превърна в мисъл непозната.


Не ме поиска. Можеше и сам
да съградиш от сенки светлината.
Не ме потърси! Трябваше да знам.
И не валеше - плачеше душата.

 


Една ръка, протегната към мен
не ме спаси, а сякаш ме разпъна.
Светът ни вече беше разделен.
И обичта измислена потъна.


Не беше стряха. Беше суета.
Опитах да забравя, но насила.
Във храма ти от тиха самота
сред плачещи свещици бях се скрила.


И ще ме виждаш- в пламъци и дим.
Те ще напомнят за дъжда пороен.
Ще бъда в храма плач недоловим
и тъжна сянка в спомен неспокоен.


21.10.2007 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво за таланта ти и от мен!!!
  • отлично!
  • Възхитена съм!
    Поклон!
  • Мога само да чета и да мълча от възхита!!! Поздравления, Дарче!
  • Ей, Дарчей, ти като залягаш над бумагите, от тях ли черпиш вдъхновение, а?
    Пишеш страхотно и все по-добре!
    Прегръщам те, мила!!!
  • !!!!!!!
    Прекланям се пред всяка дума,изпълнена с тъга,
    но и с невероятен талант...Чудесна си Дарче!!!!
  • Дар...
    Мълча и... подсмърчам...
    !!!
  • Удоволствие е да чета и ти благодаря!!!
    ПОЗДРАВИ!!!
  • Просто не мога да открия достойните думи за това, което си сътворила, просто ще бъдат прекалено бледи на фона на този разкош.Мога само да ти благодаря че си го споделила с нас и да ти пратя прегрътки!;(
  • Прекрасна поезия! Поздравления!
  • Аплодисменти!
    С обич и благодарност!
  • Е, сега ти успя да ме разплачеш!
    Дечева, що сме такива?! Знаем си защо!
    Знаеш ли, че ми липсваш!
  • Ще бъда в храма плач недоловим
    и тъжна сянка в спомен неспокоен
    Дечева, възхитена съм!!!
  • !!!
    Нямам думи!
    Прегръщам те, Дарче!
  • "Не беше стряха. Беше суета.
    Опитах да забравя, но насила.
    Във храма ти от тиха самота
    във плачещите свещи бях се скрила."

    Запалих свещ и плаках до зори.
    За всичко дето непонятно си остава.
    За всичко дето означаваш ти,
    зад тъжните стени на храма...

    С ВЪЗХИЩЕНИЕ! СЪПРЕЖИВЯХ!ПОКЛОН!
  • Дарче, Дарче...
    Разпъна ме...

    Поздравления!!!
  • Тежко и разтърсващо.
    Красиво...

    Поздрав и усмивка.
  • Поздравления.Просто нямам думи.Изрязяваш се прекрасно!!!
  • УАУ!!!Най-невероятното скривалище!!!
  • Не се замисляш за читателя,Дечева и стреляш от/в упор

    Стих на вината ми посвещаваш
    За нея ставаш храмова свещица,
    а аз от някаква си суета
    за теб ще съм вече сянка....
    Невероятна си!Но успях да те разгадая
  • И ще ме виждаш- в пламъци и дим.
    Те ще напомнят за дъжда пороен.
    Ще бъда в храма плач недоловим
    и тъжна сянка в спомен неспокоен.

    И как се коментира това?!
    Прегръщам те!
  • Благословена си Дарче!
    Като чудодейна храмова икона!
    Възхищавам ти се от сърце и душа.
    С много, много обич за таланта.
  • ! Много хубаво!
    Поздрав!
  • "Във храма ти от тиха самота
    във плачещите свещи бях се скрила."

    Прекрасна си!
    Нали съм ти го казвала?!


  • Радва такава стойностна поезия! Поздравления, Дари!
  • Чудесно!!!
    Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • Страхотно! Много хубаво!
  • ставаш все по-невъзможна за коментиране.
Предложения
: ??:??