19 дек. 2013 г., 16:16
Пламнали зеници
Пламнали зеници
Докоснах се до теб и потреперах.
Прониза ме в сърцето и стрела.
Луната свети сребърна и бледа,
а аз съм също нея във нощта.
Простора праща мълнии и бури,
но меки, сред запалени звезди.
Светът възкръсва сред заблуди -
въздига знамена, тревоги и мъгли.
Излива се небето безпощада!
Свистят върху ми хиляди искрици.
И сякаш бавно Космоса пропада
във мойте пламнали зеници.
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря Ви!!! Весели празници!!!
-
Бог не е само над нас , той е навсякъде , Кети ! Аплодисменти за хубавия стих !
-
Когато сме влюбени, сме по-високо и от Бог! Страхотен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
