23 мая 2023 г., 19:47

Пламнина 

  Поэзия » Пейзажная
373 0 0
Пристъпвам по зеления килим,
извезан от роса и самота.
Потръпвам от докосване на дим,
допира на рокли от мъгла.
Хълма е надвиснал като стряха,
отдолу съм под негова закрила.
Към мен лети единствено размаха,
на древна, безконечна сила.
Гора от птици, сляти в синхрон
се спусна, за да улови лъчите.
В блясък пламна сгушения склон
и върна стара волност на мечтите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Аянски Все права защищены

Предложения
: ??:??