Пламък

Sinyhe (Аз Мистик)
11 20

31 мая 2007 г., 19:31

Поэзия

858 0 2

Пламък

Когато в огъня се взреш

и тъмнина разтеглена те заобикаля,

светлината на любовта,

усещаш зов да призовеш,

че душата ти се тегли - разколебана,

все напред или назад,

но идва време за раздяла,

с всяка безумна крачка

и поглед встрани от теб,

че този огън хвърля сянка,

но не тя осветява пътя ти навред.

Недей обръща се, остави я да отмине,

не търси в нея знак за поредния завой -

в кръг се ти оплиташ.

Въртиш ли се в застой,

в пламъка се концентрирай

и загуби се, и в него себе си достигай

до крайна пълнота.

Тогава душата стреми се към духа си

и от него черпи сила - любовта -

да върне красотата,

и изгаси болката, носена в плътта...