20 мая 2009 г., 23:08

Пламък от миналото 

  Поэзия » Философская
460 0 5

Морето се вълнува,  сякаш лети.

Призрачни стъпки, сякаш вали.

Натежали клони от нашите мечти,

свири вятърът, но сякаш мълчи.

Вслушай се в спомена и тихо се замисли

как някой за теб там някъде тъжи.

© Йоана Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тука са много ограничени горките.. Неискат да публикуват, защото небило поезия ? А смислените думи,мисли и разсъждения какво са ? ЕСе ???? Или съчинение разсъждение ? май неможете да разберете за какво ИДЕ реч :Х
  • Bravo, mn trogatelno stih4e
  • Добре Заварили на всички... много тъпо че само по едно мога да публикувам на ден ...
  • Добре дошла, Йоана!
  • Ще те послушам
Предложения
: ??:??