Самотен аз вървя по улиците през нощта,

самотен за мен е света,
но един ден ти се появи

и живота ми промени.

Като лъч светлина
премина ти през моята душа

и всичко изгори с пламъка на любовта.
Запали като че ли с факла огъня в сърцето ми

и този пламък не ще угасне,

дори и всичко около мен да замръзне,

този пламък поддържа ме жив

и докато той гори, всичко за мен си само ти!!
Премина покрай мен като топъл летен бриз

и зърнех ли те, в душата ми започва да свисти

шумът от бушуващи вълни на чувства,
но за съжаление ти само и единствено сърцето ми рани.

И ето че пламъкът угасна и не зная дали някога отново ще се появи.