15 окт. 2006 г., 12:38

Планината 

  Поэзия
627 0 7

Планината, поръсена с бели цветя,

изправя гордо чело към небето.

Мъгла е нейната копринена коса,

а камъкът сребрист и е сърцето.

 

Облякла свойта есенна премяна

извезана от паднали цветя

с конец от слънчеви лъчи е обтъкана

и  копчета - мъниста от зрънца.

 

Не мога с нея аз да се сравнявам

по красота и сила на духа,

но във ръцете й пак се оставям

да се науча що е истинска жена.

© Зл Павлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??