Планината

Тя, планината винаги е раждала Човеци,

сурови, груби хора но с добра душа!

Израснали от малки с много работа,

пораснали големи, отглеждали добитък, стада.

В една ръка пищов а в другата с гегата,

те бранили своето от вълците и лошотията.

А планината приютявала ги в своите недра,

и пазила ги тя от злия вятър и от бурята.

А когато грабвали пушката да защитят честта,

тя майка закрилница била за тях, крила ги в гора.

Приемала ги, спасявала ги тя от опасността,

а после ги изпращала като майка, с много тъга.

Сега посреща с радост техните внуци и деца,

закърмени с любов към българската планина.

Тя маха им с клоните си от нейната гъста гора,

приема ги като бащите им, приема им рода.