17 сент. 2015 г., 21:34

Пластелин 

  Поэзия
656 0 0
Сутринта ще хвърля сянка,
вечер залезът ще свети.
А денят се губи в хаоса
от танцуващи планети.
Сигурно из тях живеят
пластелинени човеци,
също като нас се питат
сам-сами ли са навеки.
Сигурно и те забравят,
че е трудно да признаеш
колко много си получил,
без дори да пожелаеш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Все права защищены

Предложения
: ??:??