18 янв. 2018 г., 10:16
Платих си
Платих си примирено.
Без отстъпка.
Наясно бях с високата цена...
Задавях се, но пиех -
с алчна глътка
засищах чувството си за вина.
Ранявах много пъти.
Отминавах.
Под стъпките ми - блато от лъжи.
До глезени затъвах
и съзнавах
как примката на съвестта души.
... Разпукалите
церцисови клони
във розово ми сплетоха саван.
Мъдрецът казал: "Panta rhei!" -
и времето
се стече по врата ми - в клуп-гердан...
Да се откупя исках наобратно
(с отломки смелост сграбчих се в капан),
за да ме съдят
честно и почтено,
да се пречистя,
годна за курбан...
Замеряха ме
с кой каквото хване.
Болеше...
Знаех, ако понеса -
душата ми ще живне оправдана,
над жалките ми,
земни телеса...
Виновна бях.
Бях себе си.
Научих,
че грешките се плащат.
Най-боли,
когато те осъждат тези съдници,
които вече
грешни
са
били.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Уважаема, Латинка Златоуста, ако пишеше, че стихът е награден в конкурс, много ми е интересно какво щеше да напишеш. Имаше един Канибал навремето, който хич не ви цепеше басма. За жалост го няма вече да ви направи един разбор, кой къде се намира и на кой Господ се кланя. Защото е много недостойно да си плазма. И да не виждаш явните качества на стиха. А същевременно да ласкаеш един нескопосан стих, само защото е бил награден от някакъв си там конкурс.
-
Уважаеми Вънотрая, стоя зад думите си, които съм написала тук!!! А ти пак "не се чувствай достоен" за каквото и да е било!...
Хубав ден! -
Дааа...! Аз не се чувствам достоен дори да произнеса възхищението си. А камо ли да давам съвети. Не знам на какъв пиедестал би трябвало да се е покатерил в очите си един човек, за да си позволява да гледа покровителствено отгоре и да "редактира" със замаха на фалшивата си непогрешимост
. Сигурно на толкова висок, че се е загубил от поглед вече .
А аз бих казал това, което съм казвал и друг път: Благодаря ти, Теис! -
мдааа...
Под такова хубаво четиво, такова интересно четене,
Латинке, пълна недомислица е "редакцията" ти, това първо.
Второ, ти откъде заключи, че Христос е бил безгрешен, след като е човек?
И трето, да се базираш на издадените не от теб, а от издателството книги, няма нищо общо с базирането на написаното в тях. -
Защо не продължите разговора си другаде?!
-
Редакция и корекция са две различни неща!
Това, което направих на финала на стихотворението, е редакция. -
Разбрах. Много ти харесват моите думички. Можеш да си ги поразмахаш колкото искаш. Само не разбрах - защо Ти не уважаваш написаното, а си позволяваш да правиш корекции? Нищо не до-пренесе... защото и да го носиш, няма къде да го сложиш...
-
След като си прозряла, че авторката ме е "игнорирала", тогава защо не си уважила мнението й, а си решила да размахваш "камшичният си тон"? В случая "ненужната" си ти, защото с нищо не допринесе за стихотворението. Трябва да се научиш да правиш разлика между критика и критикарство!
Повече няма да отговарям на коментарите ти, защото вече не обсъждаме стихотворението й.
Пак ще кажа, ако на авторката не й харесва, това, което съм написала, може да го изтрие. -
Тук наложителност не видях.
И смекчи камшичния тон.
Авторката те е игнорирала като ненужност.
А, имаш голямото желание да си отгоре - осъществи си го.
Хайде. -
"Дано прихванеш малко поетизъм."
Пак ще ти кажа, че си голяма шегаджийка!
Не съм те молила да ми отделяш време, а и нямам нужда от твоето внимание!...
Коментарното поле е да се изразят мнения и ако е наложително, да се дадат предложения. Ако на авторката не й хареса това, което съм написала, може да го изтрия.
Хайде, лека вечер! -
Да - Ти Си!
Ти знаеш всичко и познаваш всички.
Всезнайке!
Ти имаш стих, предложения - Всичко.
Ама чети, чети... и не никни - там, където не те сеят.
Сега очаквам да напишеш ти къде си завършила и кой те познава.
Дано прихванеш малко поетизъм.
Айде, че много време ти отделих. -
"Да стават грешни. Но финалът е отворен."
Голяма си шегаджийка, Dark_Island (Таня Георгиева)!
Аз също имам стих с отворен финал. Но този финал, тук, съвсем не е такъв!
Познавам творчеството на Николай Милчев. Той многократно е идвал в Ловеч, където е завършил Гимназия. Чела съм стихове и на Парнарев!
Не ме учи кои автори да чета!
Тази, която "здраво е нагазила. Чак до уши", си ти!
Хубава вечер! -
В поезията не всичко е точно и обяснимо.
Да - стават грешни. Но финалът е отворен.
Оставя те да мислиш за съдниците.
И не трябва да звучи лаконично.
Каква ще е тая поезия ако се пише като дописка?
Прочети Николай Милчев, прочети Парнарев,
та дано се отнесеш от буквализма,
в който здраво си нагазила. Чак до уши. -
Финалът, който предложих, е по-сгъстен и е точен!
-
Тези, които съдят лирическата,не стават ли отново грешни?!?
-
Финалът е повече от смислен и обоснован.
Съдниците са били грешни вече.
Към какво друго да се придържа?
Към твоя несинхронен и неритмичен финал?
Стигна до Библия и Съд?
И се въртиш все там.
Излез от рамката. -
Защо не четеш всичко, което съм писала в коментарното поле? Освен "намесването ми" на Библията, има и друго на което съм обърнала внимание.
След като стихотворението е с библейски сюжет, е желателно авторката да се придържа към него.
Как ще обясниш в изречението "които вече грешни са били" – хем "вече", хем " били"? Както и думата "осъждам"?
В стихотворението си авторката говори за морално съдене. Тези, които съдят лирическата, дори и да са се покаяли преди ,те отново стават грешни, защото съденето е грях! Или само си чешеш езика, за да кажеш нещо?
В първия си коментар по толерантен начин насочих вниманието на автора към финала на стихотворението! Та така!
Приятна вечер!
Прилагам линкове:
http://rechnik.info/%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5
http://rechnik.info/%D1%81%D1%8A%D0%BC -
Същото право, с което твърдиш обратното.
И не намесвай Библията, защото тя е най-спорното нещо в Историята.
Документ? Най-оспорваният в Историята. -
Dark_Island (Таня Георгиева), въпреки че на мои стихове си правила положителни коментари, няма лошо, че не ги харесваш! А и не е задължително те да бъдат харесвани от всички – не е възможно да имаме всички еднакви очи за изкуството.
И кое ти дава право да твърдиш, че коментарите ми, относно последното изречение на стихотворението "Платих си", са „неиздържани” и „неубедителни”? -
Смешно е да коментираш така неиздържано.
Неубедителна си.
При толкова издадени твои книги - не ти дава право да клепаш.
Аз например не харесвам твоите стихове.
Поетически е издържан стихът.
На мен това ми стига.
Сухите ти коментари няма да доведат до нищо. -
Dark_Island (Таня Георгиева), думите ти „мари шарена булка” се отнасят за теб, защото аз съм вдовица и нямам намерение да се омъжвам повторно.
Библията е основният документ, там се казват най-верните неща. Основните библейски сюжети, както в случая е стихотворението „Платих си”, трябва да бъдат близо до сюжета.
При вече издадени толкова мои книги, е смешно да ми говориш на темата „ритъм”. Ритъм има и в прозата, зависи как ще подредиш изреченията.
В коментарното поле говоря и за граматическото решение на изречението.
1. Има разлика при думите „съдят” и „осъждат”.
а) „съдят” – когато хората те съдят за морал;
б) „осъждат” – когато има юридическо присъствие; Осъждането става от Съда.
2. Във финала думите „вече” и „ били” са граматически неиздържани.
Хубав ден! -
Латинке, мари булка шарена - ти наистина ли мислиш, че поезията трябва да е библейски издържана? За граматически няма да споменаваме щото де у тебе ритъм?
Аз бих се засрамила ако а..м по тая страничка.
Трий си коментарите бърже! -
Много добро! Поздравления!
-
Библейското становище е, че всички се раждаме грешни, с изключение на Иисус Христос.
Финалът на стихотворението ти въобще не е издържан, както библейски, така и граматически.Той трябва да стане така:
"Най-боли,
когато те съдят
грешни."
Топла и приятна вечер, teis! -
Благодаря ти, Роби!
-
Поздрави и от мен, Теис!...
Много ми хареса!... -
Благодаря Ви - Рени, Ели, Таня, Вики, Владо! Латинка Златна, респект към теб и способността ти да разбираш и цитираш тези Божи писания и благодаря за съвета да оправя финала, но не знам как?.... Нека си остане така.
-
Най-боли,
когато те ОСЪЖДАТ тези СЪДНИЦИ,
които вече
грешни
са
БИЛИ."
"Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея" (Йоан, гл.8/7)
Всеки прави грешки, кой по-малки, кой по-големи, но истината е, че никой не е безгрешен!
Оправи си финала на стихотворението, teis ! -
Вярно до последната дума! Аплодисменти, Теис!
-
Чета, чета и се размислих...
Нужно ми беше. -
Драматична изповед и мъдри прозрения...
-
Великолепна си тук, Теис!
Възхитена съм не за първи път! -
Великолепен стих, Ани, благодаря, че го постави под скромното ми стихче! Благодаря и на Вас, приятели - Елия, Любо, Марго, Коновски, Пепи, wishes, много! Бъдете!
-
Поздравявам те за това стихотворение!
Нищо не ми е простил
Лиляна Стефанова
Тоя свят не прощава.
Той нищо не ми е простил.
Нито слабост.
Нито случайни грешки.
Не обжалвам присъдите –
дори когато са тежки.
Нося болка, която
никой не ми е спестил.
А понякога
беше достатъчен
лек поклон
или мила усмивка,
или жест
на невинно кокетство.
Да затворя очи,
да повторя неверен тон,
да забравя гласа
на баща ми
от моето детство.
А понякога
беше достатъчно
да спестя
само някоя дума
или някоя къса фраза.
Или да помня,
преди да тегля черта –
тоя свят не прощава –
той наказва.
Зная оня мъдрец,
който бе огласил:
човек и да сбърка –
това е напълно човешко.
тоя свят не прощава.
Той нищо не ми е простил.
Нито слабост.
Нито случайна грешка. -
Най-боли,
когато те осъждат тези съдници,
които вече
грешни
са
били. -
Великолепно, Теис! Поздравления!
-
Добре...Красота!
-
Нямам думи!
-
Феерия от образност! Разкошна поезия! Браво, Теис!
-
Хубаво е! Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
С Канибал нямах проблеми!