ПЛАВНИЦИТЕ Й БЯХА ОРАНЖЕВИ
Двамата с нея в морето,
плувахме и се плискахме,
плискахме и се кискахме.
Плавниците ѝ бяха оранжеви,
а очите ѝ бяха кафяви,
и устните ѝ бяха розови,
но започваха да синеят.
И сигурно леко премръзвахме,
та щом телата ни се докоснеха,
не бързаха да се разделят.
- Време е да излизаш, казах ѝ,
да се постоплиш на пясъка.
- О, не, не искам, не искам!
Толкова ми е хубаво!
- А на мен – още повече.
Но се страхувам, да не би
желанието ти да изстине.
- Няма да изстине! – кàза.
- А обещаваш ли? – кàзах ѝ.
- Да, обещавам ти! – кàза.
© Ангел Чортов Все права защищены