Това тяло е само обвивка...
наметало с физическа тлен,
пропътувало безбройни животи
с душа, родена в свят отчужден.
В пустинните нощи изгрява
като мъничка на небосвода звезда,
сред езичници тихо прощава
и лекува се сред аскети сама.
Толкова много земни животи
и всичките оковани в плен,
започнали в едемска градина
и завършили с тунел осветен.
А на пристана отсяващ делата
везните накланят кармичната цел,
едно малко дете идва със зората
и тръгва на път, по висш план сътворен.
© Валя Сотирова Все права защищены