15 янв. 2007 г., 21:09
Плета терлички
Зима е, а е пролетно небето, чисто.
Термометърът отмерва, сякаш иде лято.
Казват във гората цъфнало кокичето,
а камбанено потрепва в мен сърцето.
На фотьойла седнала плета терлички.
топли са лъчите, скокнали на скута ми,
след милувка слънчевото зайче бяга...
Да си домакиня, то си е изкуство.
Започнах го денят с молитва за душите.
Скоро ще се мръкне. Къщата ми свети.
Излъсках ги до блясък подът и вратите.
Сега с усмивка отброявам бримките.
Термометърът отмерва, сякаш иде лято.
Казват във гората цъфнало кокичето,
а камбанено потрепва в мен сърцето.
На фотьойла седнала плета терлички.
топли са лъчите, скокнали на скута ми,
след милувка слънчевото зайче бяга...
Да си домакиня, то си е изкуство.
Започнах го денят с молитва за душите.
Скоро ще се мръкне. Къщата ми свети.
Излъсках ги до блясък подът и вратите.
Сега с усмивка отброявам бримките.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Евгения Тодорова Все права защищены
Предложения
-
-
Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
-
Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
-
Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
