13 мар. 2008 г., 13:02
Разравях се дълбоко, като почва,
и истини садих - за плодородие.
В завършеност отново се започвах
и жънех се веднъж на полугодие.
А облаците често ме спохождаха
със меките си капки от мечти
и стъпките им плахо се разхождаха
във бистрите ми, търсещи очи.
Тогава със живот забременявах
и можех да се видя във дъгата.
Отсреща,като образ се сгъстявах
и в себе си оглеждах се, богата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация