Плодове на подмяната

Елиза13 (Мария)
239 841

13 июн. 2024 г., 17:34

Поэзия

296 2 2

Пресичам през алея пълна с хора,

с лица тревогата поели на деня.

В уплашените им очи чета умора

и отчаяние набръчкало следа.

Валят проливни тежки новини,

подгизват мислите от безпокойство.

Натрупани злини върху злини,

защитите в ума изгубват свойство,

човешкото във нас да съхранят.

Човек измисля пътища за бягство,

безброй спасители се бият и крещят.

Заграбват алчно скритото богатство

и търсят мястото, където да се настанят.

Красивото да претворят във уродливо,

невидимо Спасителя да подменят,

както подменят истинското със фалшиво.