Една старица дрипава и бледа,
събрала в себе си несгоди и печал,
протягаше ръка и в студ и в жега
и чакаше зрънца от хорската ни жал.
Край нея гълъби долитаха,
болката и да прогонят надалеч,
макар и птици, те разбираха –
с присъствието си ѝ носят лек.
И белия площад в криле осяваше.
Площадът с име кратичко ''Надежда''.
И все някой стотинчици оставяше,
забързан, без в лице да я поглежда. ...