24 июл. 2018 г., 00:27

Плът 

  Поэзия » Другая
1008 11 15

Плътта ми – отпечатък във калта,

по нея се щамповат всички рани.

В очите, по лицето и гърба,

прозират сполетелите ме драми.

 

Плътта – на пристан корабно въже –

Титаник да съм, няма да потъна.

Че тая връв държи и ще ме спре,

аз кротко вечността си  да прегърна.

 

Плътта ми – материалната съдба,

завършен гоблен с изтървани бримки,

затвор залостил моята душа

със наредени до безкрайност примки!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??