Ей го там, горе на рафта
с едно око вперено във времето.
Всеки спомен за него е афта
от хапка септична на бремето.
С разкъсан отминал копнеж,
с прогнили конци, разпорени шевове,
отляво с проскубан пълнеж
от памук, не струващ даже и левове,
след игра от някой измислена
бъркала в дупката с пръст,
а лепяло то стара, безсмислена
лепенка с форма на кръст. ...