...Да тъчем любов…

Да тъчем любов

всеки миг за нас  

е целия свят,

онова обичане,

уникално усещане,

преплитащо ни

във усмивки,

даряващо ни с крила

и свобода,

единствената

радост на облаците,

причината

и през нощта

да ги виждаме бели...,

като светещи звезди,

лъчите през деня...

Гледаме се в очите,

а една душа

ни отразява,

чувстваме се

и смеем се сериозно...

Незабравима

и постянна,

среща е любовта ни,

изпълваща ни

с неземна радост,

когато хванем се

за ръце,

когато сърцата ни

целунат се,

когато от срам

и вълнение изчервим се.

Надяваме се, че

тази порта, застанала

пред нас се е

подготвила, защото

смело с ключ,

ще я отворим,

ключ, който

ни свързва неизменно

и несломимо...

И натам,

напред ще открием

края на света,

където вятъра

с нас ще изкрещи

пак и пак „Обичам те!”;

където морето

ще бъде нашия кораб

и неспирно ще шепти...,

където отново

най - накрая

ще се прегърнем

и където ридаенето

от щастие

ще ни завие

и ще ни отведе

след вечността

в друга вечност...!