По „Чашата на миналото“

от Андромаха (Белла)  

Все по-често се връщам назад

и се взирам в детайли и знаци,

вкусът на изпитото става познат

и се открива в нови вариации...

мъгли стаени в ясен ден

и дъждове размили цветовете...

Раздират се завесите от тлен

за партия на шах със Боговете.

И вече зная всеки ход,

кодиран мъдро в питието.

Отпия ли от миналото в мен...

Наопаки се пише битието.  

Избрахме да живуркаме в клетка

от непрозрачно и бронирано стъкло,

и търсим сред небесни знаци

кое как трябва да е или е било.

Постигнахме ли своята Нирвана

или всичко е за ума е заблуда?

Вселената изпраща ни покани

съвестта човешка да разбудим.

Мъртъвците голи да заравяме

и по делата само да ги помним,

че преживе натрупаното злато

не отнасяме в гроб изровен.

„Бог тъй рече!“ - звучи ни идеално.   

„Той нарежда ни какви да бъдем!“

И отбягваме въпрос банален:

- Грешните разбираме ли за да съдим?