posh` (Таня Атанасова)
267 5344
11 авг. 2007 г., 16:33

По Действителен Случай 

  Поэзия
781 0 16
Кажи, мамо, кое е по-силно -
болката или срама от това, че съм ти дъщеря.
Казваш, наивна глупачка си отгледала...
Забравила ли си, когато и ти като глупачка
     ... си се радвала на малките неща
     ... вярвала си в обещания
     ... светът е бил само за двама...
Била ли си и ти влюбена
или аз наистина съм грешка?
Да отговаряш, не се чувствай задължена...
Животът продължава с некролога на вратата...
Разочаровам те не за първи път!

П.С.: Пропастта между поколенията продължава да нараства.

© Таня Атанасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За съжаление отношението майка-дъщеря винаги е било такова. Браво за стиха !
  • Стихотворението е много хубаво И наистина в него има много истини.Колкото и да са готини родителите ни,винаги има неща,които не могат да възприемат,просто защото тяхната младост е била в по-различно време и винаги има едно известно разстояние между нас и нашите родители,но наистина,както казва red_rosse тази пропаст не е по-дълбока от чувствата,които изпитваме едни към други Поздрави!Стиховете ти са страхотни,много ми харесват!!!
  • Това, много ме натъжи...
    Предполагам, всяко подрастващо поколение има подобни проблеми. Аз също съм ги имала. И едва сега, когато вече съм майка, разбирам колко е трудно осъществим контакта с децата, но НЕ невъзможен. Защото един родител е длъжен да търси път, към сърцата на децата си!
    Поздрав. Наистина ме замисли!
  • Момиче! Аз съм и дъщеря, и майка на две дъщери. И едното, и другото не е лесно. Но пропастта между поколенията не може да е по-дълбока от нашите чувства. Няма как да стане това. Аз, за себе си, съм решила изобщо да не обръщам внимание на тази пропаст. Ще я запълня, ще я пребродя, ако трябва ще я засея с цветя, ще прокарам през нея път, тунел, въжена линия, каквото и да е, но няма да позволя да изгубя любимите си същества или спомените с тях,само защото сме от различни поколения.
    Не позволявай и ти! Бъди силна, бъди изобретателна. Тоя живот не е за да му се даваме. Той е за да вземеме от него всичко, което можем. Действай! Пожелавам ти сили и мъдрост!

    А пишеш прекрасно!

    ПП: Което е още едно възможно оръжие, при това доста силно...
  • Много ми хареса ...
  • Успя да ми въздействаш. 6
  • Много тъжно и но верно стихче.....Поздравления
  • ами да...една тъжна истина
  • Браво , Таня. Мъдро и умно стихче.
  • Хубав стих но много тъжен
  • Не трябва да забравяме, че сме били деца! Деца и родители трябва да са и най-добри приятели!!! Ама страшно много трябва!!!
  • ух, тъжно
  • Животът продължава с некролога на вратата...

    продължава,
    и с пропастта...

    !!!*
  • Хубав стих!!! А пропастта винаги ще я има!!!
  • !!!
    Докосващо!
  • Тъжна истина!
Предложения
: ??:??