Така започват филмите, които
събират публиката и са касови.
Това не е сценарий. Щом ме питате,
ще ви разкажа. Не, не беше расово
горкото куче, проснато на пътя,
пред фаровете бялна се набързо,
с прощален поглед във очи размътени
и със душа, от земното отвързана.
Спирачките ни бяха звън камбанен,
а ужасът – молитва към отвъдното.
Ще кажете: Какво пък толкоз странно,
способности ли авторски напъвате? ...