Веси_Еси (Еси)
190 8374
22 апр. 2019 г., 18:13

По детски жива 

  Поэзия
1115 10 14

Слънчев лъч погали ме, и ето,

усмивка се прокрадна на лицето,

топличко му стана на сърцето,

събуди се отново в мен детето.

 

Хукнах през глава навън да тичам,

опитах думичките пак да сричам,

в чантата на мама да надничам,

и без да мисля, просто да обичам.

 

Нямаше я краската във сиво,

дъгата ми намигна закачливо,

сторих пак спонтанно нещо диво –

детето в мен отново беше живо...

 

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ви благодаря за вниманието, приятели! Прегръщам ви силно!
  • Много жизнерадостен стих! Всички си оставаме деца! Поздрави!
  • Много сладък стих, Еси! Поднесен с поетичен заряд присъщ за теб! Поздравления! Благодаря за удоволствието да преживея отново детските моменти!
  • Хубав стих за хубави години!
    Поздралление!
  • За хубавият стих и малката, порастнала Веси,много усмивки от мен!Поздравления и до нови!
  • Много игриво! Браво!
  • По детски живи ни прави щастливи!
  • Усетих Моцартовска жилка в твоя стих, Еси. Слънчев, ефирен и въздействащ. Поздравление за радостта, която ни носиш с поезията си!
  • !
  • Нищо не губим от себе си - само го маскираме и чудесно е когато го преоткриваме, Еси!
  • Пробуждане!😃
  • и игрива... Закъде без детето палаво?!
  • 💐
  • Детето, онова, палавото винаги остава живо, някъде дълбоко в нас, Веси. И така трябва!
Предложения
: ??:??