* * *
По дланите ми пари твойто дишане.
Седим във мрака. И нощта е наша.
По пръстите ми с устни пишеш стихове.
И хубаво е. Хубаво и страшно.
Хубаво е. Пак съм на петнайсет.
(Пейката спасява ми краката.)
И колко страшно е да зная,
у вас че чакат те децата ти.
© Надежда Маринова Все права защищены