9 нояб. 2007 г., 09:17
Бледнее снимка в бледожълто
от спомена далечен избеляла.
Сивее в сърцето ми лице, вече "непознато",
а вероятно доста променено е сега.
Вече не боли и ми е безразлично.
Мислех си, че по-лесно ще е така...
Сгреших, но хлопна се вратата,
замина си от мене ти отдавна...
Що сълзи и молитви бяха,
калявах себе си и свиквах с мисълта,
че твоята любов измама е била, а не - нестихващ огън,
затова ни раздели "виновната" съдба. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация