„По-добре чрез война, но най-добре чрез любов“

Опитвам да намеря цензурирани думи да опишат моя гняв,

заключен съм в мисълта на текста ми като грях.

Свободата на словото не стига, трябват действия, за аморални

противодействия, заради несъответствия.

Следствия, силни като природни бедствия.

Боли ме, но за жалост това, което правим не е достатъчно,

проблемът няма да се реши както с противозачатъчно.

С мимолетни прояви нищо няма да постигнем, нито

с чакане и милиарди пъти да премигнем.

Чакаме да стане крайно лошо и тогава започваме да се бунтуваме срещу болестта,

олекне ли ни малко, скланяме глави и отново започваме да робуваме на вируса.

Залъгваме се както ни залъгва и властта.

Не се замисляме и върху въпроса, докога ще е така ?

И се търпи, и се спи, докато не ти, а други определят нашите съдби.

Хора без очи, без души, обричат ни на болка и сълзи,

породени от разбити надежди и беди ,заличени мечти

за по-добри дни.

За жалост, явно приказките нищо повече не могат да постигат,

от това да заслепяват и манипулират.

Казано е, че след войната идва и мира,

свещените каузи са свободата и справедливостта.

За бъдещето на нашата страна и за всички ние,нейните деца.

Затова трябва повече да се постараем, да се само осъзнаем.

И малко да се разбързаме, а не толкова мудно, с повече воля не е трудно.

Поднесено по този начин сладкодумно, вероятно ще бъде забравено плиткоумно.

Трябва съзнанието ни да е по-будно, душата по-горда, духът по-борбен.

Неща повече от молитви и сън спокоен.

Но не ми харесва и не искам да става така, чрез насилие и война.

По този начин ще заприличаме на врага.

Все още се надявам и вярвам, че може всичко да се оправи чрез любовта,

написвайки го толкова трудно, защото знам, че по-силен е страха,

породен от на нечий друг гнева. Но тук играе роля смелостта,

добавиш ли я към любовта, няма да има по-голяма сила от тази на света.

Запомни ли написаното от мен?

Ако не си, върни се назад и отново го прочети.

Прочети го на тези, които не могат, покажи

го и на тези, които не могат да го видят.

Прегърни и тези, които не могат и двете,

те може би най-лесно ще го разберат.

Защото истината е, че всичко това не трябва да се научи,

а да се осъзнае и най-вече да се почувства.

Не на празните приказки, които не са подкрепени от дела и

не на непукизма, мързела и егоизма.

По-добре чрез война да борим злото със зло,

но-най добре чрез любов и добро!