По друго време, може би...

15 мая 2013 г., 20:18

Поэзия » Философская

772 0 1

Не го разбирам тоя делник,

тъй упорито хванал ми се за полите.

А някога обеща ми да е празник,

обеща ми да е по мъничко от всичко.

Не ща да зная и какъв е този празник,

обикновено дъждовен и в лошо настроение.

Моят прекрасен ноември,

най-големият измамник,

захвърля ме с целувка в забвение.

А кожата ми още помни

неговите устни по плътта ми.

Ръцете му - единственият делник,

след който и аз не зная

изгорях ли?