6 мар. 2009 г., 00:29
На тебе вятър,
на вас - безкрайни планини.
Дълбоки като кратер,
впиват се в теб две очи.
Самотни ливади,
пиещи слънчеви лъчи.
По горещите релси влакът лети.
Спуска се,
гледката изкусна е,
чувството препуска през сърца и души.
Долини
с празнотата си пълнят гърди, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация